28 янв. 2018 г., 20:34

Няма да пиша повече

1.4K 1 2

Казах си, че повече няма да пиша.
Изтрих сайтовете и скъсах листите.. 
Ала ето ме на отново съм разгърнала тетрадката 
и думите просто се сипят от мастилото.
Разравям от мръсотията смачканите листи 
и започвам да плача на моите думи.
Опитвам се да сглобя скъсаните листи,
ала не се получава.
Сълзите капят и душата боли.
Боли ме заради сама мен,
заради собствените ми думи. 
Нима е възможно човек 
сам да си причини толкова много болка ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Гачкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А защо го правиш тогава?
    Не само аз ще го кажа - пиши, но се опитай да погледнеш написаното отстрани, все едно не си го писала ти.
    И това не е хейтване а съвет
  • Аааааааааааа,може,може,ние сме си мазохисти!
    Пиши!!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....