Казах си, че повече няма да пиша.
Изтрих сайтовете и скъсах листите..
Ала ето ме на отново съм разгърнала тетрадката
и думите просто се сипят от мастилото.
Разравям от мръсотията смачканите листи
и започвам да плача на моите думи.
Опитвам се да сглобя скъсаните листи,
ала не се получава.
Сълзите капят и душата боли.
Боли ме заради сама мен,
заради собствените ми думи.
Нима е възможно човек ...