28.01.2018 г., 20:34

Няма да пиша повече

1.4K 1 2

Казах си, че повече няма да пиша.
Изтрих сайтовете и скъсах листите.. 
Ала ето ме на отново съм разгърнала тетрадката 
и думите просто се сипят от мастилото.
Разравям от мръсотията смачканите листи 
и започвам да плача на моите думи.
Опитвам се да сглобя скъсаните листи,
ала не се получава.
Сълзите капят и душата боли.
Боли ме заради сама мен,
заради собствените ми думи. 
Нима е възможно човек 
сам да си причини толкова много болка ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Гачкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А защо го правиш тогава?
    Не само аз ще го кажа - пиши, но се опитай да погледнеш написаното отстрани, все едно не си го писала ти.
    И това не е хейтване а съвет
  • Аааааааааааа,може,може,ние сме си мазохисти!
    Пиши!!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...