6 апр. 2005 г., 12:42

Няма да позволя

1.5K 0 1

Няма да позволя да ми го отнемеш
чуваш ли, няма!
Няма да позволя да ни разделиш
и в това няма даже капчица измама!

Няма да позволя да навлезеш в живота му отново
и да го контролираш като животно,
няма да позволя дори да го гледаш,
да не говорим пък да го докосваш!

Забранявам ти да му пълниш главата
с глупости за любовта, но всъщност
ти не знаеш смисъла на тази дума,
ти си жалка и ограничена!

Мразя те от дъното на душата си,
мразя те и те проклинам в самотата си,
мразя те и няма да ти позволя,
да разбиеш в мен представите за любовта!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това повече ми прилича на писмо към някой или просто монолог, отколкото на стихотворение и поезия!Съжаляваммм!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....