17 февр. 2012 г., 22:38

Няма да ти кажа

639 0 0

Нима мислиш, че още мечтая
с еднакви на твоите мечти?
Казваш, че още ме обичаш. Не трябва ли тогава
да желаеш да чертаят бъдеще и моите очи?

На теб ли искаш да завещая сърцето си,
щом никога твоето не можеш да ми дадеш?
Нима мислиш, че искам да те усещам,
дори когато си чужд и толкова далеч?

Когато ти казах, че си тръгвам,
а ти през сълзи щастие ми пожела,
трябваше само да се опиташ да ме върнеш
и да съм скришно твоя щях да продължа.

Вече не казвай нищо и не ми предлагай.
Не вярвам в феникси. Което се счупи, не блести.
Тръгнах напред. А ти още се даваш наполовина.
От мен избягай.
Но няма да ти кажа, че никога за друг няма така да ме боли…

 

17.02.2012г.
гр. Сопот

 


на Саймън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...