Нима мислиш, че още мечтая
с еднакви на твоите мечти?
Казваш, че още ме обичаш. Не трябва ли тогава
да желаеш да чертаят бъдеще и моите очи?

На теб ли искаш да завещая сърцето си,
щом никога твоето не можеш да ми дадеш?
Нима мислиш, че искам да те усещам,
дори когато си чужд и толкова далеч?

Когато ти казах, че си тръгвам,
а ти през сълзи щастие ми пожела,
трябваше само да се опиташ да ме върнеш
и да съм скришно твоя щях да продължа.

Вече не казвай нищо и не ми предлагай.
Не вярвам в феникси. Което се счупи, не блести.
Тръгнах напред. А ти още се даваш наполовина.
От мен избягай.
Но няма да ти кажа, че никога за друг няма така да ме боли…

17.02.2012г.
гр. Сопот

на Саймън