8 апр. 2011 г., 21:08

Няма как 

  Поэзия » Любовная
832 0 0

Кажи ми ти, така ли ще приключим?

От грешките отдавна спряхме да се учим.

Какво се случи с парещия пламък,

нима сърцата ни превърнаха се в камък!

 

Не ми омръзна да те гледам и обичам,

ласките на друг не зная и не предпочитам.

Къде си ти, защо се губиш?

Чувствата към мен не можеш да погубиш!

 

И да бягаш, пак при мене ще се върнеш,

ще копнееш пак да ме прегърнеш.

И да се опитваш пак да ме забравиш,

отново ще сънуваш как ме галиш!

 

По-добре върни се и не тръгвай вече,

нямаш шанс да си от мен далече!

Не зная вече ти дали разбра,

няма никога да спрем с това!

 

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??