8 апр. 2011 г., 21:08

Няма как

1.1K 0 0

Кажи ми ти, така ли ще приключим?

От грешките отдавна спряхме да се учим.

Какво се случи с парещия пламък,

нима сърцата ни превърнаха се в камък!

 

Не ми омръзна да те гледам и обичам,

ласките на друг не зная и не предпочитам.

Къде си ти, защо се губиш?

Чувствата към мен не можеш да погубиш!

 

И да бягаш, пак при мене ще се върнеш,

ще копнееш пак да ме прегърнеш.

И да се опитваш пак да ме забравиш,

отново ще сънуваш как ме галиш!

 

По-добре върни се и не тръгвай вече,

нямаш шанс да си от мен далече!

Не зная вече ти дали разбра,

няма никога да спрем с това!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....