8.04.2011 г., 21:08 ч.

Няма как 

  Поезия » Любовна
711 0 0

Кажи ми ти, така ли ще приключим?

От грешките отдавна спряхме да се учим.

Какво се случи с парещия пламък,

нима сърцата ни превърнаха се в камък!

 

Не ми омръзна да те гледам и обичам,

ласките на друг не зная и не предпочитам.

Къде си ти, защо се губиш?

Чувствата към мен не можеш да погубиш!

 

И да бягаш, пак при мене ще се върнеш,

ще копнееш пак да ме прегърнеш.

И да се опитваш пак да ме забравиш,

отново ще сънуваш как ме галиш!

 

По-добре върни се и не тръгвай вече,

нямаш шанс да си от мен далече!

Не зная вече ти дали разбра,

няма никога да спрем с това!

 

© Антониа Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??