Кажи ми ти, така ли ще приключим?
От грешките отдавна спряхме да се учим.
Какво се случи с парещия пламък,
нима сърцата ни превърнаха се в камък!
Не ми омръзна да те гледам и обичам,
ласките на друг не зная и не предпочитам.
Къде си ти, защо се губиш?
Чувствата към мен не можеш да погубиш!
И да бягаш, пак при мене ще се върнеш,
ще копнееш пак да ме прегърнеш.
И да се опитваш пак да ме забравиш,
отново ще сънуваш как ме галиш!
По-добре върни се и не тръгвай вече,
нямаш шанс да си от мен далече!
Не зная вече ти дали разбра,
няма никога да спрем с това!
© Антониа Димитрова Всички права запазени