Apr 8, 2011, 9:08 PM

Няма как

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Кажи ми ти, така ли ще приключим?

От грешките отдавна спряхме да се учим.

Какво се случи с парещия пламък,

нима сърцата ни превърнаха се в камък!

 

Не ми омръзна да те гледам и обичам,

ласките на друг не зная и не предпочитам.

Къде си ти, защо се губиш?

Чувствата към мен не можеш да погубиш!

 

И да бягаш, пак при мене ще се върнеш,

ще копнееш пак да ме прегърнеш.

И да се опитваш пак да ме забравиш,

отново ще сънуваш как ме галиш!

 

По-добре върни се и не тръгвай вече,

нямаш шанс да си от мен далече!

Не зная вече ти дали разбра,

няма никога да спрем с това!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...