7 нояб. 2012 г., 22:09

Няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики

741 0 0

Щом земята ни изчезва под петите

и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,

вечерта танцува със съпрузи на звездите

и смее се на самотата във очите.

 

Щом в мене огледалото се вглежда

и вижда само себе си, и нищо друго...

Когато хаосът не се подрежда

и безвъзвратно е прикрил следите.

 

Щом няма никъде и грам утеха.

 Пчелите даже тихичко изчезват.

Щом само бедствия, разруха

и катаклизми страшни дебнат.

 

Нали наистина не мислиш,

че това е хубав фон

на филм за твойта филмотека,

във който с мене да се снимаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Две Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...