Няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики
739
0
0
Щом земята ни изчезва под петите
и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,
вечерта танцува със съпрузи на звездите
и смее се на самотата във очите.
Щом в мене огледалото се вглежда
и вижда само себе си, и нищо друго...
Когато хаосът не се подрежда
и безвъзвратно е прикрил следите.
Щом няма никъде и грам утеха.
Пчелите даже тихичко изчезват.
Щом само бедствия, разруха
и катаклизми страшни дебнат.
Нали наистина не мислиш,
че това е хубав фон
на филм за твойта филмотека,
във който с мене да се снимаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Две Всички права запазени
