Щом земята ни изчезва под петите

и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,

вечерта танцува със съпрузи на звездите

и смее се на самотата във очите.

Щом в мене огледалото се вглежда

и вижда само себе си, и нищо друго...

Когато хаосът не се подрежда

и безвъзвратно е прикрил следите.

Щом няма никъде и грам утеха.

 Пчелите даже тихичко изчезват.

Щом само бедствия, разруха

и катаклизми страшни дебнат.

Нали наистина не мислиш,

че това е хубав фон

на филм за твойта филмотека,

във който с мене да се снимаш...