Не ме учи как трябва да живея,
години изкрещях в себеотдаване.
Сега съм тиха, толкова съм тиха,
че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.
Последните ми сънища са кратки,
тъкат следи по голото ми тяло.
Но няма те, и танцът ми безтактов е...
не виждам цветове... така е бяло.
От виене пресипна тази обич.
До кръв гризеше болката... да нямаме
това, което жадно сме обичали,
че нищо не заченахме... за даване. ...