Няма ме
Не ме учи как трябва да живея,
години изкрещях в себеотдаване.
Сега съм тиха, толкова съм тиха,
че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.
Последните ми сънища са кратки,
тъкат следи по голото ми тяло.
Но няма те, и танцът ми безтактов е...
не виждам цветове... така е бяло.
От виене пресипна тази обич.
До кръв гризеше болката... да нямаме
това, което жадно сме обичали,
че нищо не заченахме... за даване.
Дори не помня как съм те живяла...
и думите ми стенат от римуване.
Извезах си пътека от следите ти,
посях сълзи по нея... за сбогуване.
Простих си глупостта да те обичам,
не търся вече смисъл за оставане.
Сега съм тиха, толкова съм тиха,
че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
