Незабравима (Кремена Стоева) Незабравима (Кремена Стоева)
33 243
Oct 9, 2008, 9:23 AM

Няма ме

  Poetry » Other
5.9K 17 58
 

Не ме учи как трябва да живея,

години изкрещях в себеотдаване.

Сега съм тиха, толкова съм тиха,

че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.

Последните ми сънища са кратки,

тъкат следи по голото ми тяло.

Но няма те, и танцът ми безтактов е...

не виждам цветове... така е бяло.

От виене пресипна тази обич.

До кръв гризеше болката... да нямаме

това, което жадно сме обичали,

че нищо не заченахме... за даване.

Дори не помня как съм те живяла...

и думите ми стенат от римуване.

Извезах си пътека от следите ти,

посях сълзи по нея... за сбогуване.

Простих си глупостта да те обичам,

не търся вече смисъл за оставане.

Сега съм тиха, толкова съм тиха,

че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0