Няма ме
Изпарих се,
отдавна ме няма,
оставих ти купчина прах.
Преобръщаш я с шепи,
търсиш в нея останал живот.
Частици статични се лепят
по дланта ти и причуваш
изчезнал смях...
Изтичат прашинки,
по-тихо от нищото,
в разговор с тях,
бъди откровен!
Кажи им: Обичам ви,
защото ви има!
Кажи им на тях,
там, няма ме, мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Misteria Vechna Все права защищены
