24 нояб. 2017 г., 16:30
Изпарих се,
отдавна ме няма,
оставих ти купчина прах.
Преобръщаш я с шепи,
търсиш в нея останал живот.
Частици статични се лепят
по дланта ти и причуваш
изчезнал смях...
Изтичат прашинки,
по-тихо от нищото,
в разговор с тях,
бъди откровен! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация