24.11.2017 г., 16:30 ч.

Няма ме 

  Поезия
244 1 2

Изпарих се,
отдавна ме няма,
оставих ти купчина прах.
Преобръщаш я с шепи, 
търсиш в нея останал живот.
Частици статични  се лепят 
по дланта ти и причуваш
изчезнал смях... 
Изтичат прашинки, 
по-тихо от нищото, 
в разговор с тях, 
бъди откровен!
Кажи им: Обичам ви,
защото ви има! 
Кажи им на тях, 
там, няма ме, мен!

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??