Няма ме
Изпарих се,
отдавна ме няма,
оставих ти купчина прах.
Преобръщаш я с шепи,
търсиш в нея останал живот.
Частици статични се лепят
по дланта ти и причуваш
изчезнал смях...
Изтичат прашинки,
по-тихо от нищото,
в разговор с тях,
бъди откровен!
Кажи им: Обичам ви,
защото ви има!
Кажи им на тях,
там, няма ме, мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
