9 нояб. 2010 г., 20:46

Няма нищо друго

731 0 1

Не, няма такива думи,
които да описват едно сърце,
което същността си губи.
Няма. Само да можеше да си до мен...
Не, няма толкова сълзи,
които да могат да удавят
мислите, че без теб гори
всичко. И въздуха в дробовете задушава.
Не, нямам такова сравнение,
бих преживяла сто други неща,
които мислих преди за мъчение,
ако можех така да задържа
всичко, което винаги съм искала.
Всичко, което си ти.
Не съм си тръгвала от никой, който обичам и той ме обича.
Нима е възможно след това да се продължи?

09.11.2010г.
гр. Сан Фернандо



И искам ли въобще да продължа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...