9.11.2010 г., 20:46

Няма нищо друго

729 0 1

Не, няма такива думи,
които да описват едно сърце,
което същността си губи.
Няма. Само да можеше да си до мен...
Не, няма толкова сълзи,
които да могат да удавят
мислите, че без теб гори
всичко. И въздуха в дробовете задушава.
Не, нямам такова сравнение,
бих преживяла сто други неща,
които мислих преди за мъчение,
ако можех така да задържа
всичко, което винаги съм искала.
Всичко, което си ти.
Не съм си тръгвала от никой, който обичам и той ме обича.
Нима е възможно след това да се продължи?

09.11.2010г.
гр. Сан Фернандо



И искам ли въобще да продължа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...