Няма сън
Твоята възглавница празна до мен стои,
мирише на теб,
а нощната лампа злобно блести.
С бялата си светлина ме заслепява,
но не се унасям.
Небето, обсипано с бели топази
като от корона на кралица,
от някъде съзерцаваш и ти.
Но дали за мен си мислиш?
Сърцето ми за твоето тупти.
Без теб няма сън.
2020 г.
© Гергана Карабельова Все права защищены