dodic (Деян Димитров)
266 1705
6 февр. 2007 г., 21:17

Няма те 

  Поэзия
692 0 9

 

 

Осъдено във вазата да вехне,

цветето, което ти ми подари,

напомня за далечна среща,

напомня за щастливи дни.

 

Увяхнали са чувствата горещи,

увяхнала е силната любов,

не греят вече двойка свещи,

угаснал е един живот.

 

На масата бележката, затисната от пепелника,

в която обясняваш в ситни редове,

че решила си да ме напуснеш,

че така за двама ни е по-добре.

 

Оставила си и ключа до нея,

халката златна, гривната дори,

следите ти в чашата с кафе бледнеят,

закуската ти – непокътната стои.

 

И думи неизказани по пода,

линеят, продължават да мълчат,

но вече късно е – не могат,

те трябваше отдавна да те спрат.

 

Няма те, прибрала си си всичко,

снимката от шкафчето дори,

от днес за мен ще е различно,

от днес в мене ще боли.

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??