Няма те
Осъдено във вазата да вехне,
цветето, което ти ми подари,
напомня за далечна среща,
напомня за щастливи дни.
Увяхнали са чувствата горещи,
увяхнала е силната любов,
не греят вече двойка свещи,
угаснал е един живот.
На масата бележката, затисната от пепелника,
в която обясняваш в ситни редове,
че решила си да ме напуснеш,
че така за двама ни е по-добре.
Оставила си и ключа до нея,
халката златна, гривната дори,
следите ти в чашата с кафе бледнеят,
закуската ти – непокътната стои.
И думи неизказани по пода,
линеят, продължават да мълчат,
но вече късно е – не могат,
те трябваше отдавна да те спрат.
Няма те, прибрала си си всичко,
снимката от шкафчето дори,
от днес за мен ще е различно,
от днес в мене ще боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
