6 окт. 2008 г., 01:31

Няма те 

  Поэзия » Белые стихи
1128 0 23

 

 

 

 

Събуждам се дъждовно.

В нетърпението

притихва есента.

Виновна.

Разтваря се

измисленото утре

в обещания

за непотребни ласки,

посипани по краищата

на очите ми.

И въжделения изстиват

недокоснати,

и се стопяват,

вдишани,

погълнати

от диафрагмата

на времето.

Сънувам

слънцето

в ръцете ми умира.

Още неразсънена

от лепкавата

липса

на пространството,

съм малка и сама

в прочетена

и късна

тишина.

 

 

 

музика!...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??