Oct 6, 2008, 1:31 AM

Няма те 

  Poetry » White poetry
1125 0 23

 

 

 

 

Събуждам се дъждовно.

В нетърпението

притихва есента.

Виновна.

Разтваря се

измисленото утре

в обещания

за непотребни ласки,

посипани по краищата

на очите ми.

И въжделения изстиват

недокоснати,

и се стопяват,

вдишани,

погълнати

от диафрагмата

на времето.

Сънувам

слънцето

в ръцете ми умира.

Още неразсънена

от лепкавата

липса

на пространството,

съм малка и сама

в прочетена

и късна

тишина.

 

 

 

музика!...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??