Събуждам се дъждовно.
В нетърпението
притихва есента.
Виновна.
Разтваря се
измисленото утре
в обещания
за непотребни ласки,
посипани по краищата
на очите ми.
И въжделения изстиват
недокоснати,
и се стопяват,
вдишани,
погълнати
от диафрагмата
на времето.
Сънувам
слънцето
в ръцете ми умира.
Още неразсънена
от лепкавата
липса
на пространството,
съм малка и сама
в прочетена
и късна
тишина.
музика!...
© Геновева Христова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
