Събуждам се дъждовно.
В нетърпението
притихва есента.
Виновна.
Разтваря се
измисленото утре
в обещания
за непотребни ласки,
посипани по краищата
на очите ми.
И въжделения изстиват
недокоснати,
и се стопяват,
вдишани,
погълнати
от диафрагмата
на времето.
Сънувам
слънцето
в ръцете ми умира.
Още неразсънена
от лепкавата
липса
на пространството,
съм малка и сама
в прочетена
и късна
тишина.
музика!...
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
