6 oct 2008, 1:31

Няма те 

  Poesía » Versos blancos
1134 0 23

 

 

 

 

Събуждам се дъждовно.

В нетърпението

притихва есента.

Виновна.

Разтваря се

измисленото утре

в обещания

за непотребни ласки,

посипани по краищата

на очите ми.

И въжделения изстиват

недокоснати,

и се стопяват,

вдишани,

погълнати

от диафрагмата

на времето.

Сънувам

слънцето

в ръцете ми умира.

Още неразсънена

от лепкавата

липса

на пространството,

съм малка и сама

в прочетена

и късна

тишина.

 

 

 

музика!...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??