Няма те
Събуждам се дъждовно.
В нетърпението
притихва есента.
Виновна.
Разтваря се
измисленото утре
в обещания
за непотребни ласки,
посипани по краищата
на очите ми.
И въжделения изстиват
недокоснати,
и се стопяват,
вдишани,
погълнати
от диафрагмата
на времето.
Сънувам
слънцето
в ръцете ми умира.
Още неразсънена
от лепкавата
липса
на пространството,
съм малка и сама
в прочетена
и късна
тишина.
музика!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
