6.10.2008 г., 1:31 ч.

Няма те 

  Поезия » Бели стихове
1133 0 23

 

 

 

 

Събуждам се дъждовно.

В нетърпението

притихва есента.

Виновна.

Разтваря се

измисленото утре

в обещания

за непотребни ласки,

посипани по краищата

на очите ми.

И въжделения изстиват

недокоснати,

и се стопяват,

вдишани,

погълнати

от диафрагмата

на времето.

Сънувам

слънцето

в ръцете ми умира.

Още неразсънена

от лепкавата

липса

на пространството,

съм малка и сама

в прочетена

и късна

тишина.

 

 

 

музика!...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??