Няма връщане...
Отивам си и знаеш ли?...
Не искам да се връщам.
Не искам да ме водиш за ръка.
И няма да ми липсва ранното събуждане,
скандалите, лъжите, гордостта...
Много плачех и се лутах.
В тъмното се търсех сам-сама.
Не знаех даже как се казвам...
Не осъзнавах, че не съм сама в света.
Въздухът в гърдите започва да не стига...
И отчаянието взима власт над мен.
И тази мисъл ме изпива, ала трая.
Дори да знам, че няма да си с мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
