Отивам си и знаеш ли?...
Не искам да се връщам.
Не искам да ме водиш за ръка.
И няма да ми липсва ранното събуждане,
скандалите, лъжите, гордостта...
Много плачех и се лутах.
В тъмното се търсех сам-сама.
Не знаех даже как се казвам...
Не осъзнавах, че не съм сама в света.
Въздухът в гърдите започва да не стига...
И отчаянието взима власт над мен.
И тази мисъл ме изпива, ала трая.
Дори да знам, че няма да си с мен.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
