Отивам си и знаеш ли?...
Не искам да се връщам.
Не искам да ме водиш за ръка.
И няма да ми липсва ранното събуждане,
скандалите, лъжите, гордостта...
Много плачех и се лутах.
В тъмното се търсех сам-сама.
Не знаех даже как се казвам...
Не осъзнавах, че не съм сама в света.
Въздухът в гърдите започва да не стига...
И отчаянието взима власт над мен.
И тази мисъл ме изпива, ала трая.
Дори да знам, че няма да си с мен.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
