4 дек. 2007 г., 11:19

Нямо кино 

  Поэзия
545 0 15

Малко бледен ми се струваш?!

Ами да, нали си просто призрак.

Стоиш, мълчиш, думите претегляш.

А дали се питаш где ще спиш?!

 

Аз с призраци, не, не разговарям!

Отдавна монолози водя.

И старите парцали си навличам,

на театър средновековен май приличам.

 

Танцувам с роклите гротескни,

пудрата, перуката, обувки с ток.

Тука шалче, там пък бенка

и смях измъчен, без подправки.

......................................................

От де се носи тая миризма?!

Нима разлагам се, о, Боже?

Къде е мойто огледало?

.......................................................

Но то стоеше онемяло...

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??