4 дек. 2007 г., 11:19

Нямо кино

675 0 15

Малко бледен ми се струваш?!

Ами да, нали си просто призрак.

Стоиш, мълчиш, думите претегляш.

А дали се питаш где ще спиш?!

 

Аз с призраци, не, не разговарям!

Отдавна монолози водя.

И старите парцали си навличам,

на театър средновековен май приличам.

 

Танцувам с роклите гротескни,

пудрата, перуката, обувки с ток.

Тука шалче, там пък бенка

и смях измъчен, без подправки.

......................................................

От де се носи тая миризма?!

Нима разлагам се, о, Боже?

Къде е мойто огледало?

.......................................................

Но то стоеше онемяло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...