Dec 4, 2007, 11:19 AM

Нямо кино

  Poetry
677 0 15

Малко бледен ми се струваш?!

Ами да, нали си просто призрак.

Стоиш, мълчиш, думите претегляш.

А дали се питаш где ще спиш?!

 

Аз с призраци, не, не разговарям!

Отдавна монолози водя.

И старите парцали си навличам,

на театър средновековен май приличам.

 

Танцувам с роклите гротескни,

пудрата, перуката, обувки с ток.

Тука шалче, там пък бенка

и смях измъчен, без подправки.

......................................................

От де се носи тая миризма?!

Нима разлагам се, о, Боже?

Къде е мойто огледало?

.......................................................

Но то стоеше онемяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...