Нямо кино
Малко бледен ми се струваш?!
Ами да, нали си просто призрак.
Стоиш, мълчиш, думите претегляш.
А дали се питаш где ще спиш?!
Аз с призраци, не, не разговарям!
Отдавна монолози водя.
И старите парцали си навличам,
на театър средновековен май приличам.
Танцувам с роклите гротескни,
пудрата, перуката, обувки с ток.
Тука шалче, там пък бенка
и смях измъчен, без подправки.
......................................................
От де се носи тая миризма?!
Нима разлагам се, о, Боже?
Къде е мойто огледало?
.......................................................
Но то стоеше онемяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
