4.12.2007 г., 11:19 ч.

Нямо кино 

  Поезия
544 0 15

Малко бледен ми се струваш?!

Ами да, нали си просто призрак.

Стоиш, мълчиш, думите претегляш.

А дали се питаш где ще спиш?!

 

Аз с призраци, не, не разговарям!

Отдавна монолози водя.

И старите парцали си навличам,

на театър средновековен май приличам.

 

Танцувам с роклите гротескни,

пудрата, перуката, обувки с ток.

Тука шалче, там пък бенка

и смях измъчен, без подправки.

......................................................

От де се носи тая миризма?!

Нима разлагам се, о, Боже?

Къде е мойто огледало?

.......................................................

Но то стоеше онемяло...

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??