12 апр. 2008 г., 22:56

Нямо сбогуване

1.7K 0 17

Из цикъла "Без криле"

 

 

Нямо сбогуване

 

 в отговор на: В зениците от hixxtam

 

 

Сбогувам се!

Безпогледно, без обещания -

със спомен в устните

от сбъднато "Обичам те...".

Накъсва времето

заглъхнали стенания...

Една любов

позорно разсъбличам.

Отивам си! Напук

на клетвени безумия.

Боли ли ме?

От гордост ще замлъкна.

Дъждът разпуква нямо

мойте думи...

Изкусно лъжа!

Стъпките ме водят

в Пъкъла...

Сбогувам се!

Заключих в шепи

миналото време.

И не защото

съм безпаметно цинична,

днес тръгвам мълчешком

от тебе...

 

Заключвам порти,

трудни за обичане...

 

 

24.03.2008 г.

 

---> отговор на hixxtam : Раздялата ще закрещи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...