Apr 12, 2008, 10:56 PM

Нямо сбогуване

  Poetry » Love
1.7K 0 17

Из цикъла "Без криле"

 

 

Нямо сбогуване

 

 в отговор на: В зениците от hixxtam

 

 

Сбогувам се!

Безпогледно, без обещания -

със спомен в устните

от сбъднато "Обичам те...".

Накъсва времето

заглъхнали стенания...

Една любов

позорно разсъбличам.

Отивам си! Напук

на клетвени безумия.

Боли ли ме?

От гордост ще замлъкна.

Дъждът разпуква нямо

мойте думи...

Изкусно лъжа!

Стъпките ме водят

в Пъкъла...

Сбогувам се!

Заключих в шепи

миналото време.

И не защото

съм безпаметно цинична,

днес тръгвам мълчешком

от тебе...

 

Заключвам порти,

трудни за обичане...

 

 

24.03.2008 г.

 

---> отговор на hixxtam : Раздялата ще закрещи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...