11 июн. 2008 г., 01:22

о с е м

1K 0 11





о с е м    

 

 

 


 

 

чуваш ли


писъка на влака


минаващ през мен


 


осъзнаваш ли съскането


на конвулсиращата ме примка


усещаш ли топлотата


на слепоочието ми


пронизано с олово


чувстваш ли зова


на хладния метал


от острие в сърцето ми


виждаш ли гирляндите


украсяващи ме сред вълните


до вълнолома


приятел от млади години


тъжен съм


не е това


бесен


не


просто



вече


 

ме няма

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР. 10.06.08

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...