о с е м
чуваш ли
писъка на влака
минаващ през мен
осъзнаваш ли съскането
на конвулсиращата ме примка
усещаш ли топлотата
на слепоочието ми
пронизано с олово
чувстваш ли зова
на хладния метал
от острие в сърцето ми
виждаш ли гирляндите
украсяващи ме сред вълните
до вълнолома
приятел от млади години
тъжен съм
не е това
бесен
не
просто
вече
ме няма
ЧАР. 10.06.08
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
5 като измерение на тъгата...