о с е м
чуваш ли
писъка на влака
минаващ през мен
осъзнаваш ли съскането
на конвулсиращата ме примка
усещаш ли топлотата
на слепоочието ми
пронизано с олово
чувстваш ли зова
на хладния метал
от острие в сърцето ми
виждаш ли гирляндите
украсяващи ме сред вълните
до вълнолома
приятел от млади години
тъжен съм
не е това
бесен
не
просто
вече
ме няма
ЧАР. 10.06.08
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
5 като измерение на тъгата...