11 jun 2008, 1:22

о с е м

1K 0 11





о с е м    

 

 

 


 

 

чуваш ли


писъка на влака


минаващ през мен


 


осъзнаваш ли съскането


на конвулсиращата ме примка


усещаш ли топлотата


на слепоочието ми


пронизано с олово


чувстваш ли зова


на хладния метал


от острие в сърцето ми


виждаш ли гирляндите


украсяващи ме сред вълните


до вълнолома


приятел от млади години


тъжен съм


не е това


бесен


не


просто



вече


 

ме няма

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР. 10.06.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...