11 jun 2008, 1:22

о с е м

1K 0 11





о с е м    

 

 

 


 

 

чуваш ли


писъка на влака


минаващ през мен


 


осъзнаваш ли съскането


на конвулсиращата ме примка


усещаш ли топлотата


на слепоочието ми


пронизано с олово


чувстваш ли зова


на хладния метал


от острие в сърцето ми


виждаш ли гирляндите


украсяващи ме сред вълните


до вълнолома


приятел от млади години


тъжен съм


не е това


бесен


не


просто



вече


 

ме няма

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР. 10.06.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...