11 jun 2008, 1:22

о с е м

1K 0 11





о с е м    

 

 

 


 

 

чуваш ли


писъка на влака


минаващ през мен


 


осъзнаваш ли съскането


на конвулсиращата ме примка


усещаш ли топлотата


на слепоочието ми


пронизано с олово


чувстваш ли зова


на хладния метал


от острие в сърцето ми


виждаш ли гирляндите


украсяващи ме сред вълните


до вълнолома


приятел от млади години


тъжен съм


не е това


бесен


не


просто



вече


 

ме няма

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР. 10.06.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...