11.06.2008 г., 1:22

о с е м

1K 0 11





о с е м    

 

 

 


 

 

чуваш ли


писъка на влака


минаващ през мен


 


осъзнаваш ли съскането


на конвулсиращата ме примка


усещаш ли топлотата


на слепоочието ми


пронизано с олово


чувстваш ли зова


на хладния метал


от острие в сърцето ми


виждаш ли гирляндите


украсяващи ме сред вълните


до вълнолома


приятел от млади години


тъжен съм


не е това


бесен


не


просто



вече


 

ме няма

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР. 10.06.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...