20 дек. 2008 г., 14:20

О щ е 

  Поэзия » Любовная
1181 1 20








когато те помисля
плача
усмивката дори
ме заболява
гласът ти отмалява ме
а устните ти ме попиват
като химера във пустиня
премалял и жадно стенещ
още

как ли ме усещаш
като заповед
или молба
като болка
или просто разказ
за неравностойностна любов
за любовта в един живот
и за един
живот
отдаден на една жена
а не на  любовта
самата
още

съзирам те
настръхвам
знам
това е краят
пусни ме
или си иди
аз го желая
но не мога
ти нямаш сили повече
да търсиш нещо
което никога
не е било във теб

когато те помисля
плача винаги
и споменавам Бога













ЧАР, още

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??