ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
Dec 20, 2008, 2:20 PM

О щ е

  Poetry » Love
1.6K 1 20








когато те помисля
плача
усмивката дори
ме заболява
гласът ти отмалява ме
а устните ти ме попиват
като химера във пустиня
премалял и жадно стенещ
още

как ли ме усещаш
като заповед
или молба
като болка
или просто разказ
за неравностойностна любов
за любовта в един живот
и за един живот
отдаден на една жена
а не на  любовта самата
още

съзирам те
настръхвам
знам
това е краят
пусни ме
или си иди
аз го желая
но не мога
ти нямаш сили повече
да търсиш нещо
което никога
не е било във теб

когато те помисля
плача винаги
и споменавам Бога













ЧАР, още

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0