О щ е
когато те помисля
плача
усмивката дори
ме заболява
гласът ти отмалява ме
а устните ти ме попиват
като химера във пустиня
премалял и жадно стенещ
още
как ли ме усещаш
като заповед
или молба
като болка
или просто разказ
за неравностойностна любов
за любовта в един живот
и за един живот
отдаден на една жена
а не на любовта самата
още
съзирам те
настръхвам
знам
това е краят
пусни ме
или си иди
аз го желая
но не мога
ти нямаш сили повече
да търсиш нещо
което никога
не е било във теб
когато те помисля
плача винаги
и споменавам Бога
ЧАР, още
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados
