14 апр. 2021 г., 00:28

О, ти за мен си залив тих... ( дует )

1.1K 4 9

Contessa ( Светла Асенова ) и Agfedousi65 ( Асенчо Грудев )

 

А: Самотна ли ще е нощта

     сред тази звездна тишина?

     Къде остана любовта?

     Мълчи сребристата луна...

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

 

А: Тъгува тук, без теб, гръдта.

    Пустее заливният бряг.

    Къде остана любовта?

    Отново чакам искрен знак.

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

 

А: Аз виждам падаща звезда

     или надежда е това?

     Къде остана любовта?

     Сърцето ми трепти едва.

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

 

А: Окриля ме една мечта.

     Душата " Вярвай! " все шепти.

     Къде остана любовта?

     Ела, любима моя, ти!

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...