Apr 14, 2021, 12:28 AM

О, ти за мен си залив тих... ( дует )

  Poetry » Love
1.1K 4 9

Contessa ( Светла Асенова ) и Agfedousi65 ( Асенчо Грудев )

 

А: Самотна ли ще е нощта

     сред тази звездна тишина?

     Къде остана любовта?

     Мълчи сребристата луна...

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

 

А: Тъгува тук, без теб, гръдта.

    Пустее заливният бряг.

    Къде остана любовта?

    Отново чакам искрен знак.

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

 

А: Аз виждам падаща звезда

     или надежда е това?

     Къде остана любовта?

     Сърцето ми трепти едва.

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

 

А: Окриля ме една мечта.

     Душата " Вярвай! " все шепти.

     Къде остана любовта?

     Ела, любима моя, ти!

 

С: О, ти за мен си залив тих

     и знай - по лунната пътека,

     понесла своя влюбен стих,

     ще дойда по- добра и лека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...