11 окт. 2016 г., 16:40

Оазис

696 0 0

Бродя през изгарящи пясъци

и нозете горят от топлина,

продължавам на пред обгорен,

към оазис, който е в плен.

 

Там да намеря утеха,

която жадувам от дълго,

да изчисти жаждата в мен

и живота да дойде при мен.

 

Мираж се оказа това,

красота, но само в ума,

изгубени битки от миналото,

които да следват бъдещето.

 

Войни се водят от вътре.

Кой ще покори света?

Дали доброто ще дойде

или мрака ще погълне света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...