11.10.2016 г., 16:40

Оазис

701 0 0

Бродя през изгарящи пясъци

и нозете горят от топлина,

продължавам на пред обгорен,

към оазис, който е в плен.

 

Там да намеря утеха,

която жадувам от дълго,

да изчисти жаждата в мен

и живота да дойде при мен.

 

Мираж се оказа това,

красота, но само в ума,

изгубени битки от миналото,

които да следват бъдещето.

 

Войни се водят от вътре.

Кой ще покори света?

Дали доброто ще дойде

или мрака ще погълне света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...