Oct 11, 2016, 4:40 PM

Оазис

  Poetry » Other
695 0 0

Бродя през изгарящи пясъци

и нозете горят от топлина,

продължавам на пред обгорен,

към оазис, който е в плен.

 

Там да намеря утеха,

която жадувам от дълго,

да изчисти жаждата в мен

и живота да дойде при мен.

 

Мираж се оказа това,

красота, но само в ума,

изгубени битки от миналото,

които да следват бъдещето.

 

Войни се водят от вътре.

Кой ще покори света?

Дали доброто ще дойде

или мрака ще погълне света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...