Обеща ми незнайно кога
Обеща ми отново да тичам,
да догоня шума на дъжда.
С лудостта на ранило кокиче
да промуша чело над ръжда.
Не признаваш, че беше обичан.
Без халка изумяваш стръвта.
Притегателен образ различен
ваеш вещо с върха на кама.
Да заспя под снега обещавам,
като горска пътека сама.
Вдишам ли тишина, оглушавам.
Подминавам нехайно срама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ