29.11.2025 г., 7:06

Обеща ми незнайно кога

140 0 0

Обеща ми отново да тичам,

да догоня шума на дъжда.

С лудостта на ранило кокиче

да промуша чело над ръжда.

 

Не признаваш, че беше обичан.

Без халка изумяваш стръвта.

Притегателен образ различен

ваеш вещо с върха на кама.

 

Да заспя под снега обещавам,

като горска пътека сама.

Вдишам ли тишина, оглушавам.

Подминавам нехайно срама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...