29.11.2025 г., 7:06

Обеща ми незнайно кога

135 0 0

Обеща ми отново да тичам,

да догоня шума на дъжда.

С лудостта на ранило кокиче

да промуша чело над ръжда.

 

Не признаваш, че беше обичан.

Без халка изумяваш стръвта.

Притегателен образ различен

ваеш вещо с върха на кама.

 

Да заспя под снега обещавам,

като горска пътека сама.

Вдишам ли тишина, оглушавам.

Подминавам нехайно срама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...