Обеща ми незнайно кога

Обеща ми отново да тичам,

да догоня шума на дъжда.

С лудостта на ранило кокиче

да промуша чело над ръжда.

Не признаваш, че беше обичан.

Без халка изумяваш стръвта.

Притегателен образ различен

ваеш вещо с върха на кама.

Да заспя под снега обещавам,

като горска пътека сама.

Вдишам ли тишина, оглушавам.

Подминавам нехайно срама.