Затварям книга прашна

с край, облечен в сивота.

И подир истината страшна

вървя, увлечен от живота.

Но днес, на ъгала до нас,

в книжарничка една невзрачна

видях аз книга с розови листа,

подвързана с хартия непрозрачна.

Отворих я и автора видях,

не бях го чувал - неизвестен.

И тайничко му завидях -

при стари автори наместен.

Отнесена от чисто любопитство,

във вкъщи се отвори тя сама.

И жадно запоглъща тайнство

от моята изтинала душа.

Отнесе ме в свят различен,

където има доброта.

Почувствах се и аз обичан,

намерих много топлина.  

Но в миг, там някъде в средата,

и секна розовият словоред.

Нима ми е написала съдбата -

да продължа да пиша ред по ред.

Ще се опитам да допиша

таз книжка, розова една.

Заклевам се, докато дишам,

ще бъда със перо в ръка.  

25.03.2008