May 3, 2008, 2:04 PM

Обещание

  Poetry » Other
1K 0 1

Затварям книга прашна

с край, облечен в сивота.

И подир истината страшна

вървя, увлечен от живота.

 

Но днес, на ъгала до нас,

в книжарничка една невзрачна

видях аз книга с розови листа,

подвързана с хартия непрозрачна.

 

Отворих я и автора видях,

не бях го чувал - неизвестен.

И тайничко му завидях -

при стари автори наместен.

 

Отнесена от чисто любопитство,

във вкъщи се отвори тя сама.

И жадно запоглъща тайнство

от моята изтинала душа.

 

Отнесе ме в свят различен,

където има доброта.

Почувствах се и аз обичан,

намерих много топлина.  

 

Но в миг, там някъде в средата,

и секна розовият словоред.

Нима ми е написала съдбата -

да продължа да пиша ред по ред.

 

Ще се опитам да допиша

таз книжка, розова една.

Заклевам се, докато дишам,

ще бъда със перо в ръка.  

 

25.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелин Митев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва Адмирале
    Разкриваш ми неподозирани красоти от себе си.
    Поздрави

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....